Методиката на Шалва Амонашвили

Шалва Амонашвили е роден на 8 март 1931 г. в столицата на Грузия – гр. Тбилиси.
Доктор на психологическите науки, професор. Член-кореспондент на руската Академия на педагогическите науки (АПН) от 23 май 1985 г., действителен член на руската АПН от 27 януари 1989 г., почетен член Руската академия на образованието (РАО) от 21 март 1993г., действителен член на РАО от 30 май 2001 г. Член на Отдела по психология и възрастова физиология при РАО.

Книги на Шалва Амонашвили

  • Основи на формирането на писмените навици и развитието на писмената реч в началните класове, Тбилиси,1970;
  • Обучение. Оценяване.Оценки,М.,1980;
  • Формирайки човека,М.,1982;
  • Здравейте, деца!,М.,1983;
  • Възпитателна и образователна функция на оценяването на обучението на учениците,М.,1984;
  • На училище на шест години,М.,1986;
  • Как сте, деца?,М.,1986;
  • Единство на целта,М.,1987;
  • Личностно-хуманна основа на педагогическия процес,Минск,1990.

Шалва Амонашвили е един от педагозите-новатори, развиващи педагогиката на сътрудничество. След като завършва Факултета по изтокознание на Тбилиския университет, работи като учител. Защитава кандидатска и докторска дисертации. През 60-70-те години на ХХ век под негово ръководство в училищата на Грузия се провежда масов експеримент, получил широк отзвук в целия свят. Този експеримент полага основите на ново педагогическо направление, придобило известност като „Хуманно-личностен подход към децата в образователния процес”.

15175518_1243701058986438_810105812_n

Понастоящем живее в Москва (Русия). Системата му „Школа на Живота” (хуманно-личностен подход) се препоръчва от Министерството на образованието на Русия. По създадената от него философска система „Хуманно-личностен подход към децата в образователния процес „Школа на Живота” работят и се обучават учители от различни страни по цял свят.

Самият Шалва Амонашвили твърди, че е усвоил принципите на хуманно-личностния подход към детето от класиците на световната педагогика – К. Д. Ушински, В.А. Сухомлински, Януш Корчак, А.С. Макаренко и други. „Аз просто събрах разноцветните тухлички от техния опит в едно цяло“, обяснява Амонашвили. Следва да отбележим, обаче, че да се създаде една цялостна картина от толкова разнообразния опит през вековете може не просто експерт от висока класа, но и такъв, който притежава уникалното качество на синтеза. Именно притежаваният от Амонашвили рядък дар да мисли синтетично, му помага да изгради монолитния фундамент, върху който изгражда новата педагогическа философия, наречена „хуманна“.

Шалва Амонашвили призовава педагозите постоянно да усъвършенстват педагогическите си умения, като черпят знания от класиците в тази област. „Класиците не са от миналото, те идват при нас от бъдещето“, твърди големият педагог. Говорейки за Амонашвили, можем да перифразираме известния афоризъм на Исак Нютон: „Той вижда по-далеч от другите, защото стои на раменете на гиганти“.

Въпреки напредналата си възраст, Шалва Амонашвили може да се похвали с активен творчески живот. Той води семинари и майсторски класове за учители от Русия и страните от ОНД, Прибалтика, Украйна. Работи със студенти и аспиранти. Той е научен ръководител на редица лаборатории и центрове в различни краища на света, както и на експериментални училища в Москва и Санкт Петербург. Ръководител е на Международния център за хуманна педагогика и Общоукраинския център за хуманна педагогика в Украйна. Инициатор е на ежегодните Международни педагогически четения в Москва.

15207995_1243701062319771_999138185_n

 

Понастоящем Ш.А. Амонашвили е доктор на психологическите науки, професор, академик на Руската акадеция за образование, носител на Държавната награда на Руската федерация, чуждестранен член на Украинската академия на педагогическите науки. Освен това е доктор хонорис кауза на Софийски университет „Св. Климент Охридски”; заслужен професор на Московския градски педагогически университет; почетен професор на редица университети в различни страни.

Из-под перото на Амонашвили са излезли десетки педагогически, психологически и художествени произведения, много от които са преведени на различни езици. Той е ръководител на „Издателска къща на Шалва Амонашвили“, чрез която съвместно с  академик Дмитрий Зуев издава 100-томна „Антология на хуманната педагогика“.

Независимо от колосалното емоционално и физическо натоварване, той винаги е изключително внимателен и доброжелателен към хората. Никой никога не го е виждал ядосан или груб. Той е олицетворение на онова съзидаващо търпение, което е в основата на педагогическата му философия.

Често учителите в практиката си се сблъскват с проблема за необходимостта от хуманизиране на педагогическия процес. Хуманизмът е система от възгледи, признаваща ценността на човека като личност, правото му на свобода, щастие, развитие и изява на всичките му способности. Това е система, приемаща човешкото благо за критерий за оценка на социалните явления, а принципите на равенство, справедливост и човечност – за желана норма на отношения в обществото. В този смисъл трудовете на педагозите-новатори Ш. А. Амонашвили и В. А. Сухомлински представляват безценно пособие.

Влияние на личностните качества на учителя в системата на обучение на деца от младшата училищна възраст

В пособието си за учители „Здравейте, деца!” Шалва Амонашвили обобщава резултатите от педагогическата си дейност, своите наблюдения върху формирането на личността на на-малките ученици. Книгата е написана във вид на разказ и размишления на педагога, превръщащ училището за най-малките в увлекателно приключение. В нея са разкрити психологическите особености на тази възрастова група, спецификата на съдържанието, формите и методите на обучение и възпитание на щестгодишните.

„Пристъпвайки към работата над книгата, аз си поставих за цел да покажа шестгодишното дете не просто като ученик, но на първо място като растящ Човек, който има свой многостранен живот и сложни взаимоотношения с околните; в зависимост от това да покажа, че всяко дете може да бъде опознато и възпитано като личност само ако се вземат под внимание неговият действителен живот, неговите радости и огорчения, потребности и стремежи, способности и надежди; нагледно да покажа, че шестгодишните деца са особена категория и в работата с тях не бива да се прилага механично обикновената методика на работа в първи клас.

Моята практика на работа с децата и научното търсене на пътища за организиране на радостен и увлекателен живот за тях в училище, творческото и научно сътрудничество дълго време с много учители на експериментални класове спомогнаха да си изградя някои педагогически убеждения, произтичащи от оптимистичните, хуманните начала на обучението и възпитанието”, пише Ш. Амонашвили в предисловието на книгата.

Академикът на Академията на педагогическите науки на СССР А. В. Петровски нарича книгата „педагогическа симфония”, чийто лайтмотив остава неизменно любовта към децата, внимателното отношение към нежната детска душа, която толкова лесно можем да раним, да засегнем с невнимателна дума или постъпка. Същото определение важи и за книгата на Ш. Амонашвили „На училище от шест години”. Ш. Амонашвили смята, че ефективното обучение и възпитание на децата от началните класове изцяло зависи от личността на учителя. Според него особено важни са следните негови личностни качества:

15208040_1243701065653104_1562082426_n

  • Първо, да обича децата такива, каквито са. Трябва еднакво да се обичат, както палавниците, така и послушните деца, съобразителните и по-глуповатите, прилежните и мързеланковците. Добротата и любовта към децата не позволяват грубо отношение към тях, унижаване на самолюбието и достойнството им,  неоценяване на техните успехи.
  • Второ, да разбира децата, т.е. да умее да възприема нещата и от тяхната гледна точка, да възприема техните грижи и занимания като нещо сериозно и да се съобразява с тях. Към грижите и заниманията им трябва да се отнася не със снизхождение, а с уважение. Да разбираш децата означава не да ги подчиняваш на себе си, а на базата на техния днешен живот да отгледаш в тях кълнове, които ще им послужат в утрешния ден. Разбирайки движенията на душата на децата и техните изживявания, чувства и стремежи, педагогът може да се захване с възпитание в дълбочина, когато детето става негов съратник в собственото си възпитание.
  • Трето, трябва да бъде оптимист, да вярва в преобразуващата сила на възпитанието. Става дума не за филантропичен оптимизъм, когато, без да полага усилия, педагогът с надежда очаква, че детето ще поумнее, ще започне да мисли, а след това да се заеме с възпитанието му, с развитието на съзнанието му. Става дума за деен оптимизъм, когато педагогът вниква в дълбочина във вътрешния свят на детето и в зависимост от това търси пътища за неговото възпитание, обучение и развитие.
  • Четвърто, на учителя трябва да му е присъщо всичко най-добро, което харесват хората в един човек: усмивката, искреността, вниманието, интелигентността, общителността, любовта към живота.

Много е важно учителят да се стреми да бъде такъв. Той е посредник между детето и духовните ценности на миналите и съвременните поколения. Тези ценности, знания, морално-естетически норми не стигат до децата в стерилен вид. Те носят в себе си личностните черти на учителя, неговите оценки. Хуманният педагог приобщава децата към знанието, но заедно с това им предава и своя характер, служи им като образец за човечност. За децата знанията не съществуват без учителя. Само благодарение на любовта си към учителя детето навлиза в света на познанието, усвоява моралните ценности на обществото. В началните класове с най-голям авторитет пред децата се ползва именно учителят.