Бенджамин Спок, който отдава живота си на лечението на деца и обучението на родители,  е убеден, че самият той се е формирал като личност в ранното си детство. Това, разбира се, не означава, че той безпрекословно е следвал родителските наставления. Но в паметта му завинаги остава наученото от „родителското тяло“ и това, което той решително е отхвърлял. Спок си спомня, че като малък често се е страхувал от баща си, майка си, учителите, кучетата, полицаите: „Бях възпитаван в псевдоморал и снобизъм. С това ми се наложи да се боря цял живот“.
Детството на бъдещия лекар и писател преминава в Ню Хейвън, Кентъки. Баща му е юрист в местната железница и е постоянно зает, затова изцяло доверява грижата за възпитанието на децата на съпругата си. „Майка ми винаги знаеше по-добре от нас самите от какво се нуждаем и да спорим с нея беше абсолютно безпредметно“, си спомня доктор Спок.

Единственото дете, при което педагогическата система на майката започва да буксува, е първородният син Бен.  Докато е ученик, се подчинява на желязната й воля, но когато постъпва в Йейлския университет си показва рогата.

Точно по това време при Бенджамин Спок идва световната слава, макар все още не в науката и литературата, а в спорта: с отбора на Йейл по гребане той печели златото на Олимпиадата в Париж през 1924 година. Всъщност, първоначално бъдещият лекар изучава не медицина, а история и литература, и едва в четвърти курс за голямо учудване на преподавателите и съкурсниците си се премества в Медицинския факултет. През 1927 г. се премества отново – този път в Медицинския колеж на Колумбийския университет в Ню Йорк и същата година сключва брак със студентката Джейн Чийни, която остава до него до края на живота му. След като завършва образованието си със златен медал през 1929 г., Спок работи четири години като педиатър в клиника, а после още над десет години има частна практика, като наред с това води курс по педиатрия в Корнуелския университет. Повратен момент в живота се оказва работата му в летен лагер за деца с парализа: той разбира, че тези деца трябва не само да се лекуват, но и възпитават.

Спок се захваща сериозно с изучаването на детската психика, а оттам през 20-те години на ХХ-ти век има само една крачка до интереса към психоанализата. Това е времето, когато всички са побъркани по Фройд. След като се запознава с трудовете на модерния виенски гуру, младият американски лекар става ревностен последовател на Фройд, а след шестгодишна практика – единственият за онова време педиатър, владеещ похватите на психоанализата.
Доктор Спок съветва родителите си да бъдат изключително търпеливи, дори когато любимото им чедо ги изкарва извън кожата им, и, най-важното, да са изпълнени с любов и увереност в силите си: „Обичайте детето си такова, каквото е. Забравете за качествата, които то не притежава… Резултатът от възпитанието зависи не от вашата строгост или мекота, а от чувствата ви към детето и от житейските принципи, които му предавате“.

През 1946 година от печат излиза книгата на Спок, в оригинал наречена „Бебето и грижа за детето от позициите на здравия разум“, която става популярна като „Грижи за бебето и детето“. Един от първите екземпляри щастливият автор връчва на майка си. Въздъхва с облекчение, когато майка му, след като я прочита, казва: „Ами, Бени, тук има доста разумни съвети“.

Преди Спок педиатрията разглежда изключително детската физиология – инфекции, разстройства, хранене и така нататък. След излизането на книгата фокусът се измества върху психологията на подрастващата личност, нещо, за което преди не е могло и дума да става. При това Спок извършва без проблем тази революция в представите на родителите за това, от какво се нуждае едно дете и какво могат да направят те за него: книгата и до днес си остава еталон в научно-популярната литература за това, как за сложни неща може да се говори на прост и общодостъпен език.

Затова през следващите две десетилетия на автора на бестселъра му се налага не толкова да поддържа реномето си на пророк, колкото да води борба срещу безкритичното следване на изложените в книгата му съвети. През онези години Спок, без да прекъсва преподавателската си дейност, активно изнася публични лекции, пише статии за списания, участва в телевизионни предавания.

Нормално е децата да се съпротивляват, да капризничат и протестират, пише Спок. Но родителите имат пълното право да изискват от децата си разумно поведение и винаги трябва да запазват позицията си на лидери.
Според Спок, в основата на всяка дисциплина е доверието и любовта на детето към родителите, а не страхът от наказание, и още по-малко – от колана на бащата. Безпрекословното подчинение и омразата създават ново поколение озлобени, авторитарни, непоносими родители, които ще възпитават децата си по абсолютно същия начин и не е ясно как би могло да се излезе от този омагьосан кръг.
Консервативните родители, както преди, така и сега обвиняват Спок в това, че книгата му с нейната пропаганда, че всичко е позволено, е изиграла решаваща роля за разпада на американската ценностна система във времето на контракултурата през 60-те години на ХХ век. Не са малко и онези, които са искали да линчуват Спок, заради появата на новото поколение „деца-цветя“ с тяхното презрение към дисциплината, заветите на дедите и патриотизма.
До последните си дни най-известният детски лекар на планетата съчетава активната научна и литературна дейност с обществената, без да се страхува от непосредствено участие в политиката. През 1960 година той активно помага (включително финансово) в предизборната кампания на Кенеди, а четири години по-късно на Джонсън. А когато политиката на последния довежда до ескалиране на военните действия във Виетнам, доктор Спок подкрепя възпитаните с неговите книги млади хора, протестиращи срещу войната.

Последното, седмо издание на „Грижи за бебето и детето“ излиза на 2 май 1998 година. Идеята била това да е подаръкът за 95-ия рожден ден на автора, но рожденикът напуснал земния ни свят два месеца преди това. Две седмици и половина преди смъртта на доктор Спок съпругата му се нуждаела от 10 хиляди долара, за да плати болничните му разходи: многомилионното състояние на лекаря към този момент се стопило в десетки и стотици благотворителни фондации. За да събере необходимата сума, жената се обърнала с отворено писмо към приятелите и почитателите на Спок, включително към издателство Pocket Books, което буквално се позлатило от книгата на детския лекар. Оттам пристигнал отговорът: „Скъпа госпожо Спок! Не бихте ли могла да задържите за известно време публичното си обръщение относно финансовата помощ за Вашия съпруг? В момента подготвяме седмото издание на неговата  книга и подобна молба в разгара на рекламната кампания може да се отрази негативно на продажбите“.
Бенджамин Спок не успял да почака – той починал на 1 март 1998 година. По негова заръка погребението преминало така, както е прието в родината на джаза Нови Орлеан – с музика и танци. Добрият доктор искал и след смъртта си да дарява на хората радост. А преиздадената му книга отново заела място сред първите в класациите. Защото всеки, който изпитал щастието да има деца и мъката да ги възпитава, иска да си купи изпитаната през годините „библия за родители“.