Жан-Жак Русо е роден през 1712 г. в Женева, Швейцария, в семейството на потомствени часовникари.

През 1762г. Русо издава романа си „Емил” и капиталния си политически трактат „За обществения договор”. Той си извоюва в идейния живот на Франция място наравно с най-великите философи, мислители и писатели.

Какъв трябва да бъде истинският гражданин в разумно устроеното общество? Тази проблематика Русо развива в своя роман-трактат „Емил или за възпитанието”. Русо пише този свой труд, не само заради естественото си влечение към педагогическите проблеми, но и защото разбира, че новият живот, новото общество, което той чертае и което трябва да дойде като смяна на старото, има нужда от нови хора с нови характери.

Преди да изложи конструктивните си педагогически възгледи, той подлага на унищожителна критика всички възпитателни системи, които според него пречат за хармоничното развитие на децата. Той напада цивилизацията, която отнема естествените свободи и права на човека и го превръща в роб. „Цялата ни мъдрост, – пише Русо, – се състои от робски предразсъдъци. Всички обичаи не са нищо друго, освен подчинение, робство и принуда. Цивилизованият човек се ражда, живее и умира в робство. Когато се роди, увиват го в пелени; когато умре, заковават го в ковчег; докато пък е жив, той е окован във вериги от човешките институти”.

Една от основните мисли пак в духа на неговото разбиране за естественото състояние е, че възпитанието трябва да бъде по-близко до природата. А понятието „природа“ Русо разбира в най-широк смисъл.

Изходен принцип в педагогическото учение на Русо е този, за добротата на човешката природа. В полза на това си твърдение той сочи произхода на пороците. Природата създава човека добър и щастлив, а обществото го извращава и прави нещастен. Затова Русо предпочита да възпитава своя възпитаник сред природата, далеч от развращаващото влияние на цивилизацията. Лошото възпитание руши вътрешния мир на детето и унищожава всичките добри природни качества. Доброто възпитание трябва да се основава на човешката природа и обич към възпитаника – това за него е най-важното правило за възпитанието. Русо иска да наблюдаваме детето и да го изучаваме. „Никога не трябва да позволяваме на децата да играят сами, както те искат. Те трябва да играят винаги заедно, пред очите на всички. Играта им трябва да има обща цел, към която всички да се стремят, и която да предизвиква съревнование и съперничество”, смята мислителят.

Възпитателният му идеал е свободният човек, безгранично обичащ свободата. Това е „дивакът”, който живее в градовете, а не в горите.

Първото от най-естествените права на човека е свободата.Това изисква да се съобразяваме с него в процеса на възпитание и обучение.

Предложената от Русо периодизация на развитието на детето включва четири периода за времето от раждането до пълнолетие.

Първият период е от раждането до 2-годишна възраст. В този период Русо отрича стягането на детето с пелени и повои. Изисква свобода за детето. Според него от голямо значение е и каляването. В този период според него детето не трябва да се насилва отрано да проговаря. Той смята, че този процес трябва да върви успоредно с развитието му.

Вторият период – от 2 до 12-годишна възраст, Жан-Жак Русо определя като „сън на разума”. През това време каляването трябва да продължи. Детето трябва да познае студ, глад, жажда, топлина; трябва да познава живота чрез собствения си опит; да се развиват сетивата му, да слуша правилен говор; да разбере, че носи отговорност за поведението си.

Третият период – от 12 до 15 години, е наречен „умствено възпитание”. В този период у детето трябва да се формира любов към знанието и модел за придобиване на знания. Според швейцареца възпитаникът трябва да овладее поне един занаят, защото „всеки безделник е крадец“.

В произведението си „Емил или за възпитанието” Русо с гордост заявява, че на 15 години неговият възпитаник е с универсален ум. Но не по количество на усвоени знания, а по умението му да ги придобива. Затова предпочита Емил да се занимава в работилницата, вместо да го прикове към книгата. Така ръцете му ще работят в полза на ума.

Времето от 15-годишна възраст до пълнолетието (четвърти период) Русо определя като „период на бури и страсти“, второ раждане. Това е време за социално, нравствено и полово възпитание.

Като човек, който цени чувствата, влеченията и страстите, Русо е против преждевременното им пробуждане и всичко, което може да ги породи.

Нравственото възпитание трябва да формира добри мисли, добри чувства и добра воля. Трябва да научим подрастващите да обичат всички хора.

Последната част от книгата на Русо е посветена на жената и нейното възпитание. Постигнал своя възпитателен идеал, като възпитател той е убеден, че трябва да намери подходяща съпруга за Емил.

Подробната характеристика, която авторът прави на приятелката на Емил – София, разкрива вижданията му за жената-майка и съпруга. Тя трябва да е здрава, силна, с чувствително сърце и проницателен ум, с добър характер и приятна външност. За нея Русо не предвижда сериозни умствени занимания. Иска се тя да бъде добра майка, добра съпруга, добра домакиня и, пред всичко, жена. Тя трябва да обича мъжа си, да се грижи за него, да му се харесва и да го следва безусловно.

Интересно е да се отбележи как романът „Емил” е посрещнат, както от страна на реакцията, така и от просветителите. Преди да минат 20 дни от появата на „Емил” в Холандия и преди книгата да се разпространи във Франция, Парламентът осъжда на изгаряне и решава авторът й да бъде арестуван. На 11 юни 1762 г. книгата на Русо е разкъсана и публично изгорена. При това открито се заявява, че изгарянето на книгата не е достатъчно, и че същата участ заслужава и авторът. Идентична е съдбата на „Емил“ и в Швейцария, където е издадена и заповед за арест на автора. В Швейцария, която той така пламенно идеализира като страна на свободата, се разгаря религиозният фанатизъм на протестантите.

Материалистите-атеисти също се отнасят отрицателно към книгата на Русо.

Каквито и да са слабите страни на „Емил”, това съчинение има огромен принос за развитието на прогресивно-демократичната педагогика.

Теорията за възпитанието, създадена от Русо, е горещ протест против мъртвата схоластична школа, против догматизма и зубренето, против средновековното съдържание на обучението. Тя е енергична борба против сляпата дисциплина, телесните наказания. Идеите на Русо се раждат от неговата обич и уважение към детето, стремежа да развива самостоятелното му мислене, както и неговото творчество. Русо е първият, който прокламира с такава сила защитата на правата и личността на детето.