Йохан Хайнрих Песталоци /12.01.1746 – 17.02. 1827/
е известен преди всичко с това, че е създател на първата система за начално образование. Песталоци учи в университета в Цюрих. Изучава най-напред теология и езици, право и история, а след това се посвещава на селско стопанство. Повлиян е от идеите на Жан-Жак Русо. В Нойхоф, където се установява през 1771 г., съпреживява физическата и духовна нищета на децата, скитащи по улиците и решава да се заеме с тяхното превъзпитание. Той е на 28 години, когато настанява при себе си 15, а след това близо 40 деца.
Неговото либерално възпитание почива основно върху взаимоучението, дисциплината чрез труд, уважението и, най-вече, обичта и доверието. Песталоци смята, че нещастията на народа са вследствие на невежеството на хората, поради което чрез подходящо образование на младото поколение може да се достигне всеобщо благоденствие. Според него образованието трябва да разгърне способностите на главата, сърцето и ръката, за съзидателен труд и близост на човека с природата.
На Песталоци, Хербърт, Спенсър и Маркс принадлежат първите и най-популярни класически концепции за педагогическите цели. За Йохан Хайнрих Песталоци, чиято практика е свързана със социализирането на бедни и безпризорни деца, личностният и социалният смисъл на целите е осигуряването на щастлив живот чрез интегрирането в трудовата дейност и нормалните отношения на обществото. Крайна цел е подготовката на гражданин с „истинска човечност“ (любов към хората), добър работник и лоялен гражданин.
Пълнокръвният живот на тези бъдещи работници и граждани е възможен само върху основата на хармонично развитите интелектуални, нравствени и физически способности (не толкова знания), на характера и волята за сериозен и съсредоточен умствен и физически труд. Идеалът му е цялостната личност, придобила качествата на „човешкото звание“, защото тези качества ще помагат на всекиго в различните жизнени ситуации, а плодотворният живот ще носи удовлетворение.
Такава личност според Песталоци не може да се формира отвън, а само „отвътре“ (чрез лични усилия), чрез любов и търпение от страна на възпитателя, което позволява на вродените (скритите) и все още непознати на личността способности и качества да се развиват постепенно и в съответствие с естествените закони на развитието.
Опитите на Песталоци за природосъобразни стадии в обучението се приближават до естествените степени в обучението и възпитанието.
„ Да въздействаме върху природата на детето означава да й се подчиняваме. Действията на учениците, а не приказливостта на учителите, са източник на успех и щастие“ – смята големият педагог.