Ян Амос Коменски е чешки религиозен деец, мислител, общественик, родоначалник на съвременната педагогика.

Роден е през 1592 г. най-вероятно в моравското село Нивнице (в различни източници като негово родно място се споменават и други селища, като Комна, поради връзката с фамилията Коменски, и градчето Ухерски Брод, където протича детството на Коменски).

Ян Коменски произхожда от религиозно семейство, принадлежащо към протестантската общност Чешки братя. Началното си образование получава в училището на Братята, после учи в латинско училище. След това се обучава в Германия университетите в Херборн и Хайделберг. През 1614 г. Коменски става директор на училището на протестантската общност в Пршеров, където започва неговата изследователска и публицистична дейност.

На 24 годишна възраст става пастор и заминава да живее във Фулнек, където също е директор на протестантското училище. Там Коменски се запознава с първата си съпруга – Магдалена.

След потушаването на Чешкото въстание през 1621 г. Коменски е принуден да се укрива в различни селища на Чехия и Моравия. През 1622 г. от чума умират жена му и двете му деца. През 1624 г. той заживява в гр. Брандис над Орлици, където се жени за втори път за Мария-Дорота Кирилус.

Преследван от католиците, Коменски емигрира в Лешно (Полша) – град, който става център на общността Чешки братя. В Лешно той започва да работи в гимназията, отдава се на педагогическа изследователска дейност и добива известност. Канен е като лектор в различни университети на Европа.

През 1641 г. Коменски е първи президент на Харвардския университет. След това живее в Швеция и Германия. През 1648 г. се връща в Лешно, където умира втората му жена, а година по-късно той се жени за трети път.

Две години по-късно Коменски е поканен да помогне за организирането на масови училища в Унгария. Там той издава съчинението си „Пансофистко училище“. Също в Унгария Коменски приключва работата си върху първия в човешката история илюстрован учебник, наречен Светът в картини. В Лешно той безуспешно се опитва да възстанови свои трудове, изгорели при пожар – ценни ръкописи, включително чешко-немски речник, върху който е работил почти през целия си съзнателен живот. Изпада в депресия.

Краят на живота на Ян Коменски настъпва в Амстердам (Холандия) през 1670 г. , когато е на 78 години.

Дейността на Ян Коменски се определя в съвременността като изключително плодотворна, а личността му – като всестранно развита. Неговите идеи в областта на мисленето и най-вече на педагогиката имат революционен характер. Ето защо Коменски се определя за родоначалник на съвременната педагогика. Делото му надхвърля европейските граници и има световно значение, а трудовете му имат мащабен и енциклопедичен характер.

Думата „дидактика“ произхожда от гръцката дума „Дидаско“, означаваща „обучавам“. Оттам идва „дидаскалос“ – учител (и остарялото даскал). Понятието „дидактичен“ в древността се е разбирало като нравоучителен, назидателен, поучителен или подчинен на някакви канони.

През 17 век думата „дидактика“ получава научно съдържание, което най-често се свързва с Ян Коменски. В своето произведение „Велика дидактика“ той поставя основите на съвременната дидактика. Оттогава тя е самостоятелна наука, която изследва закономерностите на обучението. Коменски я определя като „изкуството да научим всички на всичко“. Други го определят като „изкуство на духовното акушерство“, защото подпомага духовното развитие на човека.

„Велика дидактика“ е основното педагогическо съчинение на Ян Амос Коменски. С него той изпъква като създател на първата цялостна педагогическа система. Ян Амос Коменски работи над това класическо съчинение повече от 10 години. С произведението си Коменски се надява да помогне за културното възраждане на своята разорена родина.

Той започва да превежда „Дидактиката“ на латински език, който по това време е международният език на учените. При превода той разширява отделни пасажи, премахва други, формулира по-точно и по-пълно редица основни положения, подобрява композицията на цялото съчинение. Дидактичните проблеми в труда на Коменски се преплитат със стремежа на автора да работи за разбирателството между хората от всички нации и за установяване на мир на земята.

Коменски е убеден, че стремежът към познание е основна жизнена функция на човека. С присъщата си образност на езика, той сравнява физическото и духовно израстване на човека със засаждането и грижите за плодното дръвче.

Всеки човек може да бъде оприличен от най-ранната си възраст на ябълка, круша, смокиня, лоза и т. н. (Велика дидактика, VІІ.1). Оставено само на себе си, растението се деформира и дава диви плодове, които са неприятни на вкус и нежелани от хората. Но благодарение на опитната ръка на градинаря, който го полива, подрязва и полага ежедневни грижи за него, дръвчето се превръща в източник на сочни и хранителни плодове. Така става и с човека. Той не може да се издигне до степента на “разумно, мъдро, нравствено и благочестиво същество”, ако от най-ранната му възраст за него не се полагат съответните грижи и не му се дават необходимите насоки.

Коменски е чужд на идеята, че детето трябва да бъде оставено на чужди грижи извън семейния кръг. Истински правилно насоченото образование трябва да започне твърде рано, и то в домашна среда. Детето за него е като младо дръвче и като мек восък. Нужно е, както е казал Цицерон, да се има предвид, че “децата бързо схващат безброй предмети”. Но отлични резултати се получават само и единствено в семейната среда и то в онази семейна среда, където има ясна представа и нагледни примери за благочестие.

Коменски е автор на десетки класически трудове в областта на педагогиката. Един от най-интересните е ръководството „Майчиното училище” (1628). Главните му идеи обаче са изложени във „Велика дидактика” (1657) – съчинение, което може да бъде смятано с основание за шедьовър в сферата на педагогиката. Като изхожда от представата си за четири периода на т. нар. „възходяща възраст” (до 25 години), Коменски определя и своите четири степени на обучение на всеки човек, обхващащи по 6 години: майчино училище, основно училище, гимназия и академия.

Коменски препоръчва „Майчиното училище” да се провежда във всеки дом. В него се развиват предимно външните сетива, като се полагат основите на опознаването на света. Коменски смята, че именно обучението на външните сетива е пътят за „правилното образование на духа”. Преминаването от сетивността към абстрактното мислене се задълбочава в следващите възрастови групи и етапи на обучение.

Всичко, което бъде положено като основа през първия етап на обучение, е перспективно и трайно, защото е сравнимо с въздействието на пролетта, която събужда цветовете и пъпките на плодните дръвчета. Ако те бъдат събудени и облагородени за живот, ще се превърнат в плодове .Пропуснатата пролет предопределя сухотата на лятото и безплодието на есента.

Хора, които не са преминали през пролетната градина на „Майчиното училище”, остават осакатени или недостатъчно подготвени за многобройните предизвикателства на живота. У тях липсват хармонията и съвършенството в знание и ценностна система, които препоръчва Коменски.