Възпитателният процес е процес, който търпи постоянно развитие, и отделните му детайли зависят от общия тон, зададен в семейството. А общият тон не може да бъде измислен и поддържан изкуствено. Общия тон, скъпи родители, го задавате с вашия собствен живот и вашето собствено поведение.

Антон Макаренко

Антон Макаренко е роден на 1 март 1888 година в град Белополие, Харковска губерния (Украйна), в семейството на бояджия. През 1904 година завършва училище, а след това педагогически курсове. В периода 1905–1914 преподава в железничарски техникуми. През 1916 – 1917 г. е редник в действащата армия, но впоследствие е демобилизиран заради късогледството си. През 1917 година завършва със златен медал Педагогическия институт в гр. Полтава, Украйна.

По онова време се смятало, че човек е склонен към пороци или е порядъчен по рождение. Макаренко не приема това схващане. Според него главно условие за формирането на достойния човек е правилното възпитание.

Като ръководител на различни учреждения за малолетни правонарушители той постига безпрецедентни успехи. В основата на тези успехи е използването на възпитателната сила на труда в колектива. Той съчетава училищното образование с полезния труд в екип на базата на изискванията, доверието и духа на играта.

В Украйна Макаренко ръководи детска колония, в която се смята, че се намират най-непоправимите крадци и безпризорници. Там Макаренко постига феноменални успехи: трудните тинейджъри не само се превъзпитават, но и работят, като работата им дава много добри резултати. Обитателите на колонията покриват собствените си разходи и носят печалба на държавата.

По това време Макаренко разработва проект за управление на детските колонии в Харковска губерния. Но развитата от него система на възпитание е обявена за „несъветска” и той подава молба за напускане.

Макаренко е автор на „Педагогическа поема” – уникална книга, в която е представен пътят на възпитанието на личността. В основата на подхода му е уважението към личността и нейната активна дейност в колектива. Този труд, който му донася световна известност, разгръща нова страница в историята на педагогиката.

През 1935 година Макаренко е преместен в Киев, където е назначен за помощник-началник на отдела за трудовите колонии на НКВД (Народния комисариат на вътрешните работи) на Украйна. През септември 1936 година срещу него е изпратен политически донос от комуна „Ф. Е. Дзерджински”, провокиран от консерватизма и завистта на не толкова успешните му колеги.  В доноса Макаренко е обвиняван в критики срещу Сталин. След това писателят е принуден да се премести в Москва. През 1937 г. той завършва своята „Книга за родители”.

В началото на 1939 година Макаренко е удостоен с орден „Червено знаме на труда”.

Край на активната дейност на Макаренко поставя загадъчната му скоропостижна смърт във влака на връщане от почивка по пътя към Москва на 1 април 1939 година.

Основните идеи и уникалният практически опит на Макаренко във възпитанието на подрастващите, и особено на така наречените „трудни” деца, се посрещат и до ден-днешен с голям интерес от много педагози в различни страни.

Световната слава на Антон Макаренко е свързана с ефективността на педагогическата му дейност, и, преди всичко, с ликвидацията на детската безпризорност. Благодарение на този забележителен педагог хиляди деца, които са били обречени на мизерия, успяват да се реализират в живота.

Той потвърждава на практика думите си: „Аз изповядвам безкрайната… увереност в неограниченото могъщество на възпитателната работа…. Не са ми известни случаи на изграждането на пълноценен характер без наличието на добра възпитателна среда, или обратното, на развален характер въпреки правилното възпитание”.

С решение на ЮНЕСКО Макаренко е признат за един от четиримата педагози, изградили развитието на педагогическата мисъл през ХХ век.

Макаренко намира най-мощния метод за възпитание – той действа чрез изграждането на колектива, пред който се поставят отговорни задачи.
Системата му се основава на три взаимосвързани принципа:

1. Труд, от който зависи реалното благосъстояние на децата (качество на храненето, дрехи, развлечения, екскурзии и др.). При това възпитаниците му трябва да имат възможност за избор – да намерят работа, която им харесва. Принципно важно е децата сами да се разпореждат с плодовете на своя труд.
2. Самоуправление.
3. Колективна отговорност. За грешките на един отговаря целият колектив.

Макаренко отбелязва: „трудните” тийнейджъри се превъзпитават изключително бързо, за броени месеци. Те постепенно осъзнават границите на своите пълномощия и отговорности.

В същото време пише, че възпитанието е един дълъг процес – като цяло и в отделните му части.

Военизираният характер на възпитанието в колонията е продиктуван от факта, че той е привлекателен за децата от онова време. Дисциплината се спазва безусловно, доколкото самите деца имат интерес от това. В колонията никога не се налагат унизителни наказания. Най-строгото наказание – бойкотът, е прилагано изключително рядко.

• „При нормална организация на детския колектив, той винаги прилича на чудо. В съветското училище често в 5-6-ти клас децата правят пакости, в 10-ти клас учат, а след това стават студенти, летци… Колко от тях стават хулигани? Нито един! А колко често казват, че децата в училище са хулигани!”
• „Колективът е възпитател на личността”.
• „Стигнах до дълбокото убеждение… че няма непосредствен преход от целия колектив към личността, че има само преход през първичния колектив, специално създаден с педагогически цели”.
• „Всяка, даже най-малката радост, пред колектива, го прави по-силен, сплотен, решителен”.
• „За да запазите колектива, запазете живото му ядро. Гледайте винаги едно поколение да се заменя от друго, когато следващото поколение е подготвено за това… Спазвайте правилата, традициите”.
• „Там, където възпитателите не са сплотени и колективът няма единен план за работа, общ тон, общ точен подход, не можем да говорим за възпитателен процес”.
• „Режимът в никакъв случай не трябва да се гради на строга строева дисциплина. Строяването в редици, командите, военната субординация, маршируването са най-малко полезните форми в трудовия детски и юношески колектив. Те не толкова заздравяват колектива, колкото уморяват децата физически и психически”.
• „Наказанието не е само право, но и задължение в случаите, когато е необходимо наказание.
• „До наказание трябва да се прибягва, само когато наистина се нарушават интересите на колектива и ако нарушителят открито и съзнателно извършва нарушение, пренебрегвайки нуждите на колектива”.
• „Нима ударът е метод? Това е просто отчаяние”.
• „Смятам, че при умелото налагане на наказания, те могат едновременно да изразяват и уважение към човека, и изисквания към него. Но на мен като цяло не ми се е налагало да прибягвам до прекалено големи наказания”.

„Възпитателният процес е процес, който търпи постоянно развитие, и отделните му детайли зависят от общия тон, зададен в семейството. А общият тон не може да бъде измислен и поддържан изкуствено. Общия тон, скъпи родители, го задавате с вашия собствен живот и вашето собствено поведение”.

„От труд, който не е съпроводен с образование, с политическо и обществено възпитание, няма никаква възпитателна полза. Той се оказва неутрален процес. Можете да накарате човек да се труди, колкото пожелаете, но ако наред с това не се погрижите за политическото и нравственото му възпитание, ако той не се включва в обществения и политическия живот, този труд ще бъде чисто неутрален процес без положителен резултат”.