В основата на своя  метод Мария Монтесори поставя наблюдаването на децата и на техните потребности, предоставянето на специална среда за подготовка, в която те правят свой собствен избор с какво да се занимават, където възрастните не им дават указания.

Методът на Мария Монтесори не е създаден изведнъж. Това е продължителен процес на наблюдения. Монтесори открива, че децата обичат порядъка, дисциплината.

Много хора смятали, че материалите й са уникални. Успехът на метода не е в материалите, а в естествения спонтанен интерес на детето към една или друга работа, към едно или друго занимание.

 

Основни принципи

Според Мария Монтесори истинските причини за проблемите на нашата цивилизация са в това, че тя е построена върху нестабилна основа, тъй като, градейки я, обществото взема под внимание само ценностите на възрастните. Въпреки че Монтесори основава работата си на научни принципи, тя разглежда детството като продължение на Сътворението.

Монтесори пише: „Възрастните се възхищават на своята среда, те могат да я помнят и да мислят за нея, но детето я попива. Нещата, които то вижда, са не само запомняни – те оформят част от душата му.“

Нейният метод на образование е модел, в който децата с различни умствени и физически способности живеят и учат в естествена среда, в смесени възрастови групи (минимум 25, максимум 40 деца). Това много наподобява обществото, в което ще живеят като възрастни. Монтесори препоръчва възрастова разлика от 3 години (3-6 години, 6-9 години, 9-12 години) с отворен достъп между класовете, където децата са свободни да посещават всеки клас. В трудовете си Монтесори подчертава два главни принципа: задължение на учителката е да помага вместо да осъжда; истинската умствена работа не изтощава, а по-скоро подхранва духа на детето.

 

Друг основен принцип е свободата на ученика, която позволява развитието на индивида и спонтанното изразяване на детската природа. Децата учат, когато имат свободата да учат, тъй като свободният избор на дейност и спонтанната концентрация развиват дисциплина, чувство за ред и любов към работата, като самата работа е наградата, която децата търсят.

Монтесори вярва, че детският ум първо трябва да бъде задоволен с поглед върху цялото и след това да се занимава с отделните му части. Тя описва детето като постоянно развиващо се, а възрастните – като неволно препятствие за неговият прогрес. „Детето обича повторението – за възрастния това е скучно“- казва Мария Монтесори.

Според нея образованието трябва да следва и да отговаря на нуждите на естественото развитие на детето. Монтесори вярва, че истинската роля на образованието е да помогне на живота и го определя като „Външна помощ за душата в напредъка към нейната еволюция.“

Една от главните цели на метода „Монтесори“ е придобиването на независимост. Независимостта е последователно развитие, водещо до самоусъвършенстване. Детето сякаш казва: „Помогни ми да си помогна сам…Аз не искам да бъда обслужван, защото не съм безпомощен, но ние трябва да си помагаме едни на други, тъй като сме социални същества.“

Възрастният трябва да даде възможност на детето да изследва средата, тъй като независимостта идва и с отговорността към средата, към всичко и всички, които са в нея.

Възрастният трябва да умее да преценява кога детето наистина се нуждае от помощ и кога може само да се справи със ситуацията. Възпитаващият трябва да планира подходящи занимания, които да позволяват на децата да усещат успех от работата си.

Мария Монтесори твърди, че дисциплината не е факт, а начин, и че истинската „вътрешна дисциплина“ е повече резултат от непрестанно израстване.

„Дисциплината, която търсим е активна. Ние не вярваме, че някой е дисциплиниран, само когато изкуствено е принуден да бъде тих като ням и неподвижен като паралитик… Твърдим, че индивидът е дисциплиниран, когато е господар на себе си и когато може, като следствие на това, да се самоконтролира, когато трябва да следва някое житейско правило.“ (М.Монтесори)