Януш Корчак (псевдонимът на Хенрик Голдшмит, 22 юли1878 – 6 август1942 ) е полски детски писател, педиатър и педагог от еврейски произход. Роден е във Варшава в еврейско семейство. Умира през 1942 г. в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което е работил. Предложено му е да се спаси, но той отказва и умира през 1942 г. в Треблинка.

Корчак е педагог с новаторски идеи, автор на трудове по теория и практика на възпитанието. Активно работи за признаването на правата на децата и пълното им равноправие. Като директор на сиропиталище създава детски другарски съд, чрез който децата сами решават проблемите си, освен това имат право да изправят пред съда дори възпитателите си. „Този прекрасен човек има смелостта да се довери на децата и младежите, за които се грижи, като предава в техни ръце въпросите, свързани с дисциплината, и възлага на отделни лица едни от най-трудните задачи, свързани с голяма отговорност” – казва за Корчак известният швейцарски психолог Жан Пиаже, който посещава дома за сираци, създаден и ръководен от Корчак.

Полският педагог създава първото списание, в което се публикуват материали, изпратени от деца и предназначени предимно за детската читателска публика. Те излизат в рубриката „Малък преглед”. Корчак е сред първите изследователи в областта на детското развитие и психология и педагогическата диагностика.

Януш Корчак е роден под името Хенрик Голдшмид в семейството на заможни евреи. Родителите му никога не обръщат гръб на еврейския си произход и живеят с убеждението, че можеш да си едновременно и евреин, и поляк. Януш Корчак поддържа същото мнение. Той следва медицина и става реномиран детски лекар. Отрано му се налага да работи за издръжката на семейството, тъй като баща му влиза в психиатрия. Именно по това време младият лекар започва да пише романи за деца под псевдонима Януш Корчак, печели и първото място в един литературен конкурс.

Корчак така и не създава свое семейство, но през 1912 г. поема ръководството на изграден по негов план еврейски дом за сираци във Варшава. Там прилага на практика своите новаторски педагогически идеи, които още по онова време са легендарни. Неговите възпитаници са по-щастливи и по-самоуверени от децата в другите домове, тъй като Корчак държи отношението към тях да бъде като към пълноценни личности. „Няма деца – има само хора“, пише Корчак. Той поставя на преден план човешкото достойнство, насърчава индивидуалността, а физическите наказания са табу.

Корчак формулира и първите детски права, като се опира на правото на детето да бъде такова, каквото е, на нуждата му от внимание, положително отношение и топлота. По този начин той поставя основите на днешните детски права, записани в Конвенцията на ООН за правата на детето. През 30-те години на ХХ век Корчак води собствено радиопредаване, в което говори с деца и за деца. Идеите му намират приложение най-вече в дома за сираци във Варшава. Именно там възниква моделът на демократична детска република със своя администрация, детски парламент и другарски съд. Децата издават и вестник, а пред сградата се вее зеленото знаме на „Детската република“.

През 1972 г., 30 години след смъртта му в лагера Треблинка, Януш Корчак е удостоен посмъртно с наградата за мир на германските книготърговци. Много училища, детски домове, улици и площади в цяла Германия носят името на лекаря, комуто принадлежи фразата: „Когато се смее дете, се смее целият свят”.